Виржиния Стоянова

Когато ме попитат с какво се занимавам, отговарям: „Художник съм, рисувам картини”. Следващият въпрос е, „в какъв стил са картините ми; какво рисувам – пейзажи, цветя, портрети”… И винаги изпитвам затруднение да отговоря еднозначно на тези въпроси. Като млад художник ми казваха, че трябва да открия собствения си стил и още тогава не го разбирах и ми звучеше странно. Минаха много години, а все още не го разбирам. Стила за мен е етикет или по-точно рамка, в която сам се вкарваш или някой друг тия слага. Да рисуваш десетилетия наред по един и същи начин лично за мен е самоограничение. Защото човек се развива и се непрекъснато се променя. Творческият дух на човека е неспокоен; в различно време го вълнуват различни теми. Той търси нови изразни средства и техники, с които да материализира идеите си. За определен период от време бях вдъхновена от Българския фолклор, цветовете, музиката, ритъма и пресъздаването им върху платната. Затова в много от картините ми има танци, шарки, селски сюжети. Например, в картината си „Самодиви”, освен митичните народни персонажи шевицата присъства като основен елемент. А в „На крилете на любовта”, „Януарски празник ", „Приказка”, „Прозорецът” изобразявам като в мозайка целия жизнен цикъл – ден и нощ, влюбени, сватба и веселие, масата, хорото – музиканти, сенокос, пързалка, дори гробищата. Виждайки камара от тикви, се загледах и си казах,?как да не?ги нарисуваш! ?Така създадох цикъла „Изобилие”, защото окото на художника забелязва красота и картина навсякъде – дори там, където другите я подминават. В изложбата си „Ароматни картини” бях вдъхновена от ръчно изработена тибетска хартия с втъкани листа от цветя, семена и части от растения с различен цвят и фактура. Така създадох колажи, които декорирах с ръчно изработени ароматни висулки.
А в последната ми изложба „Докосване”, картините „Усещам присъствието ти”, „Понякога ще идвам във съня ти”, „Лятна нощ” могат да се нарекат модернистични, постмодерни или абстрактни; в „Обичам те до слънцето и вятъра”, „Пред храма на моята душа” и „Луната на нейния престол” правя колаж от ръчно плетени дантели. Материалите са различни, могат да бъдат камачета, пясък, клечки или дантели -те са само средство да изразя идеите си.
Затова, на пръв поглед картините ми са толкова различни, без ясно определен стил. Но по-важна в тях е същността, духа, а не толкова техниката; любовта, романтиката и стремежа към светлина и красота. Все дълбоки и съкровени желания, от които всеки има нужда в този забързан и прозаичен делник.