„Докосване”-то и Виржиния
На 13-ти ноември в галерия „Фанита” Виржиния Стоянова откри поредната си изложба. Този път я нарече „Докосване”, типично за стила й и много показателно за цялостния дух на творбите й. Виржиния подреди свои творби, работени на „един дъх”, както сподели тя, вдъхновени от Пловдивската нощ на галериите – един невероятен празник за окото и душата. Творбите на Виржиния от цикъла „Докосване” документират друго измерение на дълбокия й талант, могат да се нарекат „модернистични”, „абстрактни” и „постмодерни”. Но, все едно, почеркът й е все същият. А най-кратко описание за този несравним стил на Виржиния е думата „талант”. Талантът личи. От всички кътчета на малката галерия и от всяко докосване на четката. Виржиния се е осмелила да рисува върху фрагменти от текстил, дантели, които придават невероятен обем на творбата. Разположила е фигурите в особена вертикала, която ги вгражда, сякаш в небето, оставайки си тук, на земята. Загатнатите сюжети и топлия колорит, ултрамарин и драматична охра слагат артистичния си отпечатък на картините.
продължава>
|
Петима Българи на Артекспо, Ню Йорк. Галерия „Триадис” се конкурира с над 1000 за право на участие
Международното Javits center в Ню Йорк е едно от най-големите събития, както за художествената индустрия, така и за ценителите на изкуство. Неговото 26 издание е от 26.ІІ до 1.ІІІ т.г. и организаторите предвиждат около 40 000 посетители. Участват 2400 творци от цял свят. За първи път Българска галерия ще участва в него и ще представи 5 художници. Това е „Триадис”, чиято собственичка Десислава Монева е завършила Артмениджмънт и Културна антропология на Югоизточна Европа. Конкурирали са се над 1000 галерии. Според Монева, облика на съвременното Българско изкуство се определя от 3 тенденции: изкуството на духа ще бъде илюстрирано от Андрей Янев, етнонаправлението ще бъде защитено с великолепните пасторали на Виржиния Стоянова, а търсенията на младите авангардисти ще проличат в картините на Ангел Пачаманов, Слав Недев и Деян Вълков.
Мила Вачева
Отсам канала, край дърветата
В една малка, но силна като автори галерия („Триадис”) се е приютила поредната изложба на художничката Виржиния Стоянова, „Прозорецът”. В тази изложба тя представя 18 платна, с които очевидно иска да ни накара да „дръпнем пердето”. А дръпнем ли го, ще открием красотата на нейната живопис, която някои определят като наивистична. Повдигнем ли пердето, виждаме „Сватба под прозореца”, „Изобилие”, „На крилете на любовта”, „Когато небето целуна земята”. Виржиния Стоянова очевидно има усет за връзките и конвергентните точки на живота. Тя не само иска да зарадва човешкото сърце, да го стопли и да го „размекне от мечти”, по нейните думи. Нещо повече, тя като че ли се стреми да построи наново изгубената хармония между вътре и вън, между душата и балтона, между излитането и ежедневието. Иначе как да се обясни слънчевата широта, ласките на пейзажа и овладяната радост на общуването в картините й.
продължава>
„Чанове в тишината”
„Чанове в тишината” е името на 11-тата самостоятелна изложба на художничката Виржиния Стоянова. Вдъхновение й е Българският фолклор и по-точно народната песен. Защо е нарекла експозицията си „Чанове в тишината”? „Чанове” като символ на родния фолклорен звук, а „тишината”, защото ни е все по-необходима в днешното шумно време. Тишината ни липсва, за да се осъзнаем и се замислим за идентичността си, която чезне. Хората бягат от времето, когато са сами със себе си. Навсякъде е шумно. Това е част от голям проблем, а за мен тишината е спасение и зареждане, категорична е художничката. Тя признава, че не е лесно да се претворяват звуците от Българския фолклор върху платното. Фолклорната ни мелодия винаги е ярка и топла за мен…
Милена Бойкова
В празвука на вечността
Художничката Виржиния Стоянова подреди свои платна в галерия „Циклоп”. Но тя се оказа съвсем недостатъчна, за да побере почитателите и приятелите на младата художничка, дошли да „видят и чуят”, какво ще им каже със своето „Неравноделно безвремие”. Под това име Виржиния е обединила творбите си, наглед твърде противоречиво, то е изключително симпатично и точно. Колкото и странно да се стори някому, особено в днешния проблемен и прагматичен Български делник, художничката е съумяла да интерпретира исконно Българското в своите платна – вечният ритъм на Българската душа. Ритъм, чийто ключ е фолклорът, нескончаем и неугасим. Строгото светско око, навикнало на модерни експерименти, вероятно ще остане гладно при вида на картините на Виржиния, поели в себе си красотата, загадката и вълнението на прастарото чувство и познание за Българските корени.
продължава>
|
|
|
|
|
|
|
Страница 1 от 2 |