В галерия „Леседра” светлината като щастие
Първото впечатление в картините на Виржиния Стоянова, изложение в галерия „Леседра”, е радостта от светлината и утринната невинност, съчетани с най-изтънчен колорит. Прозвучават и незабравени тонове от филма „Щастието” на Анес Варда, 1965 г. – иронична притча за любовта с отпечатък на феминизъм. Музикалната пасторалност на пейзажите, назовани със странни имена „А той ми правеше слънчеви зайчета с едно нащърбено огледало”, „Обичах вятъра и светлината” се изразява в придирчиво смесени тонове, за да се разлее в медения здрач на късния септември с едва доловими отблясъци на капещи златни и бледожълти листа. Фонът в картините е бял или вибриращ от спектралното пречупване на светлината „Като в радостна сълза”. Персонажите – групичка от мечтатели или дама с чадърче и демодирана шапка, застанала в полумрака на опустял парк, досущ като в гаснещия здрак на притихнала стая. Графичните листове на художничката – смели скици с въглен и сангина са открехнат прозорец към благословеното „Там” на тайното мечтание, където тя танцува „Валс с ангели”.
Огнян Константинов
