„Докосване”-то и Виржиния
На 13-ти ноември в галерия „Фанита” Виржиния Стоянова откри поредната си изложба. Този път я нарече „Докосване”, типично за стила й и много показателно за цялостния дух на творбите й. Виржиния подреди свои творби, работени на „един дъх”, както сподели тя, вдъхновени от Пловдивската нощ на галериите – един невероятен празник за окото и душата. Творбите на Виржиния от цикъла „Докосване” документират друго измерение на дълбокия й талант, могат да се нарекат „модернистични”, „абстрактни” и „постмодерни”. Но, все едно, почеркът й е все същият. А най-кратко описание за този несравним стил на Виржиния е думата „талант”. Талантът личи. От всички кътчета на малката галерия и от всяко докосване на четката. Виржиния се е осмелила да рисува върху фрагменти от текстил, дантели, които придават невероятен обем на творбата. Разположила е фигурите в особена вертикала, която ги вгражда, сякаш в небето, оставайки си тук, на земята. Загатнатите сюжети и топлия колорит, ултрамарин и драматична охра слагат артистичния си отпечатък на картините.
„Луната на нейния престол”, „Обичам те до слънцето и вятъра”, „Ето свалям ти луната и звездите” и още десетина платна придърпаха случайни минувачи от улицата, да не говорим за многобройните колеги, приятели и ценители в пространството на Виржиния. И така, почти до полунощ. Виржиния разработва отново митологично-фолклорни сюжети, вглежда се в танца на Българските девойки, отсича пространството и му дава нов живот и свобода в композиции, които бележат наистина ново стъпало в творчеството й. В това „Докосване” Виржиния опитва щедро да притвори вратите на фолклорната магия, за да разкрие един друг свят. Отново вълшебен и красив, пипнат сякаш с мекото на лакътя, прибрал в себе си любовта, очакването, одалистката на източната пясъчност. Но и свят, дълбоко потопен в искрящото Виржинско оранжево и жълто, пурпурно и океанско синьо. „Ето, свалям ти Луната и звездите”, „Луната на нейния престол” и посипаният лунен пясък в краката й, „Сбъднато желание”, „Понякога ще идвам във съня ти”… Творби, които улучват в… дванайсетицата. Защото мярката за таланта на Виржиния отдавна е надхвърлила сакралното число „десет”. Виржиния ни поднася охладено шампанско, което следва своя странен път по картините. Лъкатуши като дирята на спомена и изсветлява с лъчите на изгревно слънце, гмурка се в океана и изважда оттам бисери, обгърнати в ефир, които спират дъха. Не спирайте дъха си! Радвайте се! Това е Виржиния – „Докосва” нещо, за което други имат трето око… Това е посланието на художничката. Прекрасно „Докосване”.
Илияна Велева
